Томас Уотсън, основателят на IBM, имал мистериозна увереност в бизнеса си и в собствените си сили. Една ветровита вечер през 1924 г. той се прибрал вкъщи и гордо заявил, че компанията му отсега нататък щяла да бъде известна под името „Интернешънъл Бизнес Машинс“ (International Business Machines, или IBM – бел. прев.). Членовете на семейството му стояли и го гледали с отворени усти, чудейки се дали не се е побъркал. „Интернешънъл Бизнес Машинс“ било доста гръмко име за малка компания, която продавала кафемелачки, кухненски везни, ориенталски килими и малко на брой касови апарати на територията на Ню Йорк.
Според тях било смехотворно. Синът на Уотсън – Томас Уотсън-младши, пише в книгата си: „Татко, син и Компания“: „Помислих си, че идеята на татко да свърже ориенталските килими с кухненските везни е чудесна, но все пак малко притеснителна.“ Бизнесът бил далеч от „международен“ и със сигурност имал твърде малко общи неща с бизнес машините. Но така или иначе Уотсън-старши имал визия в главата си накъде искал да насочи бизнеса си и притежавал самочувствието, за да превърне тази визия в реалност.
Самоувереност
Авантюристите предприемачи са изтъкани малко или много от самоувереност. Те притежават изумителната черта да поддържат вярата в себе и в собствените си идеи, дори ако те звучат налудничаво за останалата част от човечеството. Тази увереност в собствените възможности, това необяснимо самочувствие е двигателят, който води авантюриста предприемач към успеха. Без твърдата убеденост в собствените способности и в своите представи за утрешия ден успехът им в джунглата на предприемачеството би бил почти немислим.
Непресъхващата вяра в собствените им идеи и умението да разбират мечтите си прави съвременните предприемачи и великите пътешественици сходни едни с други и близки по дух. Ливингстън игнорирал най-широко разпространените теории за най-отдалечените райони на Африка, когато предприел пътуването си там. По онова време дори най-изтъкнатите европейски географи и картографи вярвали, че Африка е една огромна пустиня, в която няма никакви природни ресурси, годни да поддържат живота на представители на човешката раса по тези места. Но Ливингстън, нашият забележителен герой, считал, че тя е изключително плодородна. Той писал в дневника си: „Моето категорично мнение, преди и сега, е, че посочената част от континента е толкова плодородна, че може да поддържа живота на милиони хора така, както го прави за стотици.“ Той запазил убежденията си и по-нататъшните му експедиции потвърдили, че географите грешат. Вярата на Ливингстън в правотата на тезата му била плод на целенасочени, постоянни и съзнателни усилия, които изхождали от преднамерения му избор да вярва в убежденията си.
Ливингстън бил човек, който използвал съмненията на околните в него, за да мотивира себе си, да укрепи вярата си.
Когато хората го смятали за неспособен да свърши нещо и се съмнявали в способностите му, той ставал все по-самоуверен. В по-ранните му пътувания местните водачи на пътешественика се усъмнили в способностите на англичанина да извърши трудния преход през джунглата поради слабата му фигура. Той пише в дневника си: „Това накара шотландската ми кръв да кипне и аз наложих темпо на ходене в продължение на дни, което те едва успяваха да следват, докато ги чух в един разговор помежду си да изразяват благоприятно мнение за моите свръхчовешки възможности.“
Съмненията на неговите водачи него обезкуражили. Вместо това той трансформирал скептицизма им и го използвал като мотивационна сила, която го стимулирала.
Предприемачите също използват самочувствието си – тази магическа вяра в собствените им възможности. Стивън Джобс и Стивън Возняк проявили решителна, но умерена вяра в собствените си идеи и продължили плана си да изградят общодостъпна и единна персонална компютърна система, въпреки че „Хюлет Пакард“ и „Атари“ (техни работодатели по онова време) отхърлили проекта им. Без да се колебае, тандемът основал „Епъл Къмпютърс“.
Обещавам ви, че вашето бизнес приключение ще ви отведе на места, за които не сте сънували преди. Без значение какъв бизнес управлявате, в един момент вие ще се почувствате водени от пътеводна светлина през пустинята и откриватели на нови територии. Пиъри описал пионерския дух, обзел него и екипажа му в пътешествието им в търсене на Северния полюс: „Вече сме отвъд контурите на познатия свят и няма да видим платно на кораб или дим, освен нашите, докато се върнем обратно.“
Вашето ,,Приключение ООД“ ще ви отведе извън утъпкания път на традиционната наемна работа – в дивата джунгла на предприемачеството. Повечето хора около вас ще държат да останат на павирания път. Трябва да притежавате силна вяра в себе си и в собствените си идеи, за да имате успех и да осъществите това пионерско, новаторско пътуване.
В книгата си „Коефициент на самочувствие“ Мерил Гелман и Даян Гейдж описват, как Маркъс Алън, велик футболист и носител на много трофеи, споделя: „Трябва да вярвате в себе си. На следващия ден се погледнах в огледалото и си казах: „Момче, изглеждаш страхотно“. Един приятел заядливо изкоментира, че съм суетен, но аз се усмихнах и отвърнах: „Ако никой друг не ми каже, че изглеждам добре, аз ще си го кажа сам. Не се смятам за суетен, просто искам да изглеждам по най-добрия възможен начин.“
Алън просто вярва в себе си; останалите са свободни да интерпретират поведението му както намерят за добре. Той разбира, че отношението му към самия него рефлектира върху начина, по който се представя пред света.
Тези и други подобни статии, може да четете в новият сайт за статии – locatearticles.com
